За мача се изписа доста (виж материала от Гонг) и видео репортажа по долу, по скоро искам да се спра на представянето на нашите момчета и на факта че двама българи играят на финала на един от най-престижните турнири в света.
Бербатов който е доста подценяван и хулен напоследък от тъпите английски медии и разни хора които къде разбират къде не разбират от футбол (вкл. лекоатлета Юсеин Болт 🙂 направи страхотен мач. Отново прояви някои от типичните си слабости разбира се, но се бори много мъжки и на няколко пъти отнемаше топката от тромавите защитници на Вила и пресичаше пасовете им. Мисля че той има основна заслуга за победата и макар че отново Руни обра овациите с отличния си гол, пасовете на Бербатов и на Валенсия, бяха нещото което даваше финеса в атаките на Юнайтед и изненадваше защитата на Вила, която е може би най сериозната във Висшата лига. Ако ги нямаше Берба и Валенсия, в отсъствието и на Гигс само главоча Руни надали щеше да измисли нещо кой знае какво за да ги преодолее.
Стенли (Стелиян Петров) беше познатия мотор в сърцето на Вила опита няколко удара дори макар да беше фокусиран върху дефанзивната част от играта на Вила ( то май нямаше друга след ранния гол :-). Мисля че с треньора не използва достатъчно атакуващия му потенциал, но може би просто играча не беше и много свеж след претърпяната контузия. На няколко пъти беше и здраво наритван от играчите на Юнайтед. Все пак с престоя си на терена по 90 мин и двамата българи показаха че са важни фигури за отборите си в този финал.