С наближаването на есента, времето в Европа започва да захладнява, но треньорските столове започват да парят. Предлагам Ви моят поглед върху най-горещите треньорски кресла с оглед на изминалите няколко кръга от Европейските първенства и очаквам вашата прогноза чия глава ще падне първа.
No:1 Леонардо (Милан): Милан не е място за начинаещи в треньорската професия. Особени такива дето са на които в CV-то им извън терена има повече време около техническата част на отбора отколкото край игрището. Вярно има и изключения, напр. Стоичков :-))) ама в повечето случай резултата е ясен. А резултата на Леонардо е :
2 победи 2 ремита 2 загуби и голова разлика 3-6
Именно в тези отбелязани само 3 гола се корени проблема. След раздялата с Кака и решението да се заложи на Роналдиньо се забелязва голова немощ в атака. Милан не може да си позволи да остане отново извън Шампионската лига втори път в рамките на 3 години, така че за мен дните на симпатичния Леонардо начело на Милан са преброени.
No:2 Люсиен Фавр (Херта Берлин) : Някой помни ли как само преди около 6 мес. Херта героично се държеше на върха на класирането. В момента те са един от най-слабите отбори и най-голямото разочарование на старта на Бундеслигата. Отбора е спeчелил само една победа и 6 поредни загуби, последната от която бе пълен разгром от миналогодишния хит Хофенхайм.
No:3 Ернесто Валверде (Виляреал): Едно от може би най- неочакваните имена в този лист, който започна с летящ старт своята кариера като треньор класирал Атл. Билбао за купата на УЕФА, Еспаньол дори до финала на същата. Явно понякога добрия треньор и добрия отбор някак не си прилягат. Виляреал и зоната за изпадане в едно изречение са явен показател за това.
No:4 Пол Харт (Порстсмут): Седем поредни загуби за бедните нещастни Помпи . Нещастниците могат да предизвикат симпатия, но надали ще са достатъчни да задържат работата на Харт.
No:5 Абел Ресино (Атлетико Мадрид): След като Хавиер Агире беше уволнен, Абел успя да докара отбора си до Шампионската лига. На практика отбора се държеше само на вдъхновението на Диего Форлан. Сега когато Форлан се върна на земята след блестящата си година отбора е неспособен да победи дори най- беззъбите си съперници като Алмерия и Апоел.